Трапезата на Андреевден

Какво да сложим на нашата трапезата за Андреевден

На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани – християнски проповедник, първият от 12-те апостоли, брат на Свети Петър.

Именници

Андрей, Андрея, Андро, Андриана, Андрияна, Първан, Първа, Силен, Силян, Храбро, Храбър, Андреана, Андрей, Андрея, Дешка, Първан, Първанка, Силен, Храбрин, Храбрина, Храбро, Деша, Дешо, Първа, Първана, Първи, Първо, Първул, Първена, Силко, Сило, Силян, Силяна, Храбрена, Храбър

Трапезата на Андреевден

Наречен е в църковните книги Първозвани, защото пръв е повикан от всички апостоли да тръгне след Исус Христос. Светецът е изключително почитан сред българите. В Народния календар посветеният на него празник е познат с много имена в различните части на страната.

Андреевден е строго обвързан със смяната на сезоните. В народните вярвания той символизира началото на зимата, а ритуалите, свързани с отбелязването му, целят да измолят по-лек сезон и по-богата реколта през пролетта.

Основно на трапезата за празника трябва да заложим на зърнени храни. Вечерта преди Андреевден се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица, грах, просо ечемик или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни.

Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.

Важен елемент за празничната трапеза е прясната обредна пита. Тя трябва да се омеси от стопанката на къщата непосредствено преди празничната вечеря. Няма в народните вярвания специални изисквания към тестото, освен отгоре й да се оформи кръст. Питката се поставя на трапезата, като при започване на храненето се разчупва от най-възрастния член на семейството.