Трапезата на Андреевден

Какво да сложим на нашата трапезата за Андреевден

На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани – християнски проповедник, първият от 12-те апостоли, брат на Свети Петър.

Наречен е в църковните книги Първозвани, защото пръв е повикан от всички апостоли да тръгне след Исус Христос. Светецът е изключително почитан сред българите. В Народния календар посветеният на него празник е познат с много имена в различните части на страната.

Андреевден е строго обвързан със смяната на сезоните. В народните вярвания той символизира началото на зимата, а ритуалите, свързани с отбелязването му, целят да измолят по-лек сезон и по-богата реколта през пролетта.

Основно на трапезата за празника трябва да заложим на зърнени храни. Вечерта преди Андреевден се приготвят ястия от боб (sanovnik.at, отваря се в нов раздел), леща (sanovnik.at, отваря се в нов раздел), жито (sanovnik.at, отваря се в нов раздел), булгур, (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) царевица, (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) грах, (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) просо (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) ечемик или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни.

Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.

Важен елемент за празничната трапеза е прясната обредна пита (sanovnik.at, отваря се в нов раздел). Тя трябва да се омеси от стопанката на къщата непосредствено преди празничната вечеря. Няма в народните вярвания специални изисквания към тестото, освен отгоре й да се оформи кръст. Питката се поставя на трапезата, като при започване на храненето се разчупва от най-възрастния член на семейството.

Защо празникът се нарича и Мечкинден

В много краища Андреевден е познат като Мечкинден или Едрей. Вярвало се е, че от този ден нататък денят започва да „едрее“, да расте с по едно зърно, затова и варените зърна на трапезата са толкова важни. Част от тях се хвърлят нагоре през комина и „за мечката“, за да не напада тя хората и добитъка и да не вреди на нивите.

Празникът е в периода на Коледните пости, така че масата е постна. Вместо месо на нея има варива, жито, царевица, тиква, орехи и мед, а в много семейства и риба.

На Андреевден празнуват Андрей, Андреа, Андриана и производните имена. Името идва от гръцки и означава „мъжествен, храбър“, затова в някои семейства на този ден празнуват и хората с името Храбър. Когато поздравявате именика, пожелайте му здраве, сила и смелост – като на светеца, който пръв тръгнал след Христос.