Трапезата на Антоновден

Празничната трапеза на Антоновден

Всяка година на 17 януари отбелязваме Антоновден – Лелинден, за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. В Разградско има обичай две медени питки да се дават на съседи,а третата остава на тавана за чумата. Пак за здраве жените избягват да работят.

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята”, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Църквата почита на 17 януари св. Антоний Велики – египетския отшелник, смятан за основател на монашеството. Той прекарал дълги години в пустинята в молитва и пост, а при него идвали много хора за съвет и духовна помощ. В народния календар Антоновден е тясно свързан със следващия ден – Атанасовден, и двата празника заедно се смятат за средата на зимата.

Според вярванията на тези дни не се работи – жените не предат, не тъкат и не шият, за да не разсърдят болестите. Домакините приготвят питките още рано сутринта и ги раздават топли, като благославят съседите за здраве.

Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

Как да подредите трапезата

Трапезата за Антоновден е семейна и скромна. В средата се слага питката, намазана с мед или петмез, а около нея – тутманикът и пълнената кокошка. Добре е на масата да има и кисело зеле, туршия и червено вино. Именниците Антон, Антония, Тони и Антоанета канят близки и приятели и споделят с тях празничния обяд. Тъй като на трапезата не се слага свинско, кокошката е най-подходящото месно ястие, а за десерт може да се поднесе тиквеник или баница с мед и орехи. Подходящо пожелание е: „Честит имен ден! Здраве и сила през цялата зима!“