Катерининден

Катерининден – Мишкин ден – св. Екатерина

На 24 ноември старите българи празнували Катерининден. Подобно на много славянски народи, почитали силно Света Екатерина. Смятали, че ги закриля от болести като бяс, шарка, треска, че била защитник на майчинството и здравето на хората.

Ето и кратко видео с информация за Св. Екатерина ⤵️

https://youtu.be/gRvDsA1hTnM

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Народни вярвания

Едно предание твърди, че мишките се появили на света за пръв път, когато Нестор пробол с копието си корема на бореца Лий – те изскочили именно оттам. Според друго сказание мишките произлезли от самия дявол: той влязъл в църква, усетил мириса на тамян и от него излезли мишките.

Когато лятото отстъпва място на зимата, в народните вярвания оживяват всякакви демони и пакостници – вълци, мишки, вампири, духове. Българинът открай време се опитва с обреди да ги умилостиви или надхитри, за да не му вредят.

Обичаят повелявал в този ден най-старата жена в дома да намаже със затворени очи с кал или тор огнището и пода в зимника. Друга жена ритуално я запитвала „Какво правиш?“, а тя три пъти, както се прави при всяко заклинание, отвръщала: „Мажа очите и устата на мишките“.

Катерининден - св. Екатерина — Катерининден – св. Екатерина

На Мишкин ден шиенето било забранено за жените – иначе мишките щели да гризат посевите с острите си зъби. Изключение имало само при един обред: стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния ръб на полата си или къс плат.

И тук домашните я питали какво прави, а тя отговаряла, че маже устата и очите на мишките. Извън обредите на Мишкин ден думата „мишка“ изобщо не се изричала, за да не помислят гризачите, че ги канят в къщата. Не се месело брашно и не се давало назаем, не се пипали и остри сечива – брадви, ножици, ножове, куки.

В някои области на България за празника се меси обредна пита за мишките. Преди да я сложат да се пече, я шарели с лапата на котката. После я мажели с мед и я изяждали вкъщи – за да не посягат мишките на хляба на хората.

Обяд

Богова пита

Порции: 6 порции
Общо време: 00:55 ч.
Калории: 303 ккал

Невероятна и лесна пита за бъдни ве§ер която може да приготвите за празника

Продукти: брашно, вода, сода, сол

Другаде, ако мишките в селото се били навъдили много, устройвали „Мишкина сватба“. Две жени – единствените в селото, които носели едно и също име – хващали мишок и мишка, накичвали ги като булка и младоженец и ги поставяли в кошница, вързани една за друга. Момите и ергените се включвали в „сватбеното шествие“ като „кумове“, „девери“ и други сватбари.

Цялото село изпращало „младоженците“ със сватбарска музика. Пускали ги в реката или в гората „да се женят далеч оттук“ и вярвали, че подир тях ще се изнесат и останалите мишки. След магическия обред хората сядали на богати трапези, точно както подобава на сватба.

На този ден жените не бивало да работят – за да предпазят децата си от шарка, а също и да си служат с остри предмети – ножица, нож, куки и други, защото вярвали, че ако си убодат пръста, раната се възпалява.

Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“. В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (познат като „Света Катерина“, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България.

Празникът в България

В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.

В Пловдивско (Брястовица и Перущица) на празника рано сутрин стопанките наливали мълчешком вода от извора и замесвали нечетен брой питки – кравайчета – 5, 7, 9, които шарели с вретено. После питките се подсладявали – мажели се с мед, петмез или рачел. Една се оставяла върху горния праг на вратата като „дар за забрадката на Баба Щарка“ и да не влиза у дома. Парченце от питата давали и на кучетата да не боледуват от бяс.

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се празнувал против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.

В Троянско на Катерининден жените раздават по между си специални обредни питки, намазани отгоре с мед, с пожеланието: “Хапнете си за сладки и медени!” Всяка стопанка намазва с мед и ключалката на вратата, за да не се “подлютява Баба Шарка, която живее на тавана” .

Поверия

Ако в дома имало малки дечица, стопанката взимала две от питките – заставала на кръстопът и давала на всеки минувач да си отчупи с думите:

„Ха, вземи за Света Катерина да е край дома ни и да пази от Шарко и Беско“ – гледала питките да свършат на нечетно число, че пресечни да са и болестите.

Всеки трябвало да отчупи парченце, да се прекръсти и три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, така да се лепи здравето по децата ти!“. Стопанката отвръщала: „Амин! — дай, Боже!“ .

На места деня се чества и като Мишкин ден.