Рождество Христово (Коледа)

Рождество Христово (Коледа) 2026

Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим.

За християните Рождество Христово е празникът над празниците – събитие, което разделя историята на „преди“ и „след“.

Дата на именния ден

Рождество Христово (Коледа) отбелязваме на 25 декември 2026 г. (петък).

Описание на именния ден

В първите векове на християнството Рождество Христово не е имало постоянна дата. Източните църкви го отбелязвали на 6 януари, заедно с Богоявление – така е било още при император Константин Велики, преди 336 г.

През III век Ориген призовава християните да не празнуват на тази дата, защото това бил ден на скръб за праведния Йов и за пророк Еремия (Йов 14:4; Еремия 20:14).

Редица църковни отци от III и IV век – св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин и Климент Александрийски – сочат 25 декември като по-вярната от историческа гледна точка дата за Рождество Христово.

Рим започва да чества Рождество Христово през втората четвърт на IV век, а Антиохия – през 375 г. В Константинопол празникът е въведен от св. Григорий Богослов около 379–380 г.¹, а малко по-късно празника утвърждава с проповедите си св. Йоан Златоуст. Александрия приема празника през 430 г., а Палестина – около VII век. Арменската църква и днес празнува Рождество Христово на 6 януари. Учените отнасят първата църковна служба за празника към V век.

Откъде идва датата 25 декември

Изборът на 25 декември е имал мисионерски смисъл. Именно тогава много народи в Европа, Северна Африка и Мала Азия отбелязвали рождението на свои божества – египетския Озирис (Серапис у гърците и римляните), персийския Митра, гръцкия Дионис и други.

Култът към Митра бил широко разпространен в Рим през II и III век и на 25 декември се честял „Денят на раждането на Непобедимото Слънце“ (Dies Natalis Solis Invicti). Императорът, който узаконил този празник през 274 г.², сам се отъждествявал със слънцето.

Така в 25 декември новата вяра се преплита със старите вярвания на нашите предци в огнени небесни божества – в непобедимия слънчев бог и в славянските Перун и Даждбог.

В празника е вплетена и почитта към големия кръговрат на природата: краят на един цикъл и новото раждане на света, обратът на слънцето, когато денят тръгва към светлината и пролетта. Към тях християнството добавя вестта за раждането на духа и обръщането към истината и светлината.

Когато укорявали християните, че празнуват в същия ден като езичниците, св. Августин отвърнал:

„Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето.“

Как Лука и Матей разказват за Рождество Христово

Евангелист Лука разказва, че малко преди да се роди Исус, Неговата майка Мария и съпругът ѝ Йосиф – дърводелец от рода на Давид – тръгват от Назарет към Витлеем в Юдея, откъдето произхожда Йосиф.

Причината е заповедта на римския император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) за преброяване на всички жители на империята, в чиито предели по онова време влизала и Палестина. Всеки трябвало да се запише в селището на своите деди.

В страноприемницата нямало свободно място и Мария и Йосиф намерили подслон в пещера извън града, в която пастирите прибирали стадата си. Когато настъпил мигът на Рождеството, небето озарила невиждана светлина, а ангел известил на пастирите наблизо, че Спасителят е дошъл на света.

Първи пред Бога-Син се поклонили именно витлеемските пастири. След тях дошли да почетат Младенеца Исус и трима царе от Изток, които звездата, изгряла над мястото, отвела до Витлеем.

Чрез своето Рождество Христос внася в света частица от святостта на небето. Неговото идване на земята бележи началото на новата ера.

Ето как Новият завет предава думите на ангела към пастирите:

„И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.“

Внезапно до ангела застанало голямо множество от небесното войнство. Те възхвалявали Бога и пеели: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10–14)

Евангелист Матей добавя, че Бог пратил ангел при Йосиф с повеля да бяга в Египет – така малкият Исус бил спасен (Евангелие от Матей, 2:13).

Християнското изкуство обаче черпи щедро и от апокрифите, в които Рождеството също е описано. Сред тях са Протоевангелието на Яков, Историята на Йосиф Дърводелеца, Евангелието на Детството и Евангелието на Псевдо-Матей.

Именници

Пожелания за Коледа

👉 Още коледни поздрави: пожелания за Коледа

Коледната трапеза

На Коледа масата се отрупва богато – с най-различни салати, предястия и сладкиши. За разлика от Бъдни вечер тук няма определен брой ястия.

Най-дългоочакваният момент за всички, които са постили, е т.нар. блажене – месото се връща на трапезата за първи път след поста. Заедно с него се появяват и всички други храни, забранени дотогава – сирене, кашкавал, мляко, масло и останалите животински продукти.

Сред класическите коледни ястия е пуйка със зеле. Приготвя се лесно, а ако предпочитате, може и без кисело зеле. Посолете и поръсете с черен пипер пуйката както отвън, така и отвътре. Нарязаният на дребно пуешки дроб задушете с една ситно нарязана глава лук.

👉 Вижте всичко за Коледната трапеза

Коледуване и други обичаи

В България Рождество Христово продължава направо от Бъдни вечер – последния ден от поста. Границата между двата празника е полунощ, а маркерът ѝ е коледуването.

Кой коледува

Коледари са само мъже – ергени, годеници и наскоро оженени. Групата се сформира още на Игнажден: тогава се разучават песните и се определя водачът, който винаги е по-възрастен и женен.

Освен певците („четници“) в дружината има старец и баба, които разсмиват публиката, трохобер, който носи торбата с даровете, и гайдар.

Водачът се нарича цар или станеник. За такъв не се избира най-силният, а онзи, който знае песните, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. В по-старо време за коледуване се искало специално разрешение от бана – подробност, която подсказва, че обичаят е имал и посветителска функция.

Заедно със сурвакането на Нова година, риненето на оборите на Св. Силвестър (2 януари) и къпането на Йордановден, коледуването е начинът момчето да покаже, че вече е мъж и може да се жени.

Кога и как

Часовете са строго определени: от полунощ до изгрев. Точно тогава според поверието излизат караконджулите, вампирите и таласъмите – и точно песните на коледарите имат силата да ги прогонят.

Тръгва се винаги в източна посока и винаги от къщата на най-личния човек в селото – кмета, попа или даскала. Стопанинът посреща с кравай, в който е забодена пара, а стопанката подава сито с пшеница, която коледарите ръсят из стаите, за да се „народи“ през идната година.

Облеклото е празнично и топло – калпаци, накичени с наниз пуканки и китка чемшир, а в ръцете шарени тояги или геги. Из някои краища коледарите се преправят на котараци и мяукат, за да известят, че идват.

Приемат ги навсякъде с радост – освен там, където има прясна смърт или тежка болест.

Песните и краваите

Във всеки дом се пее поотделно на всекиго – от най-възрастния до най-малкото дете, а също и според занаята: на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач. Пожеланията са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов и добра среща.

Стопанинът черпи с вино и ракия, момата дарява с вит кравай, а към него вървят пари, месо, боб, брашно и вино.

Там, където има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се изнасят на площада и се откупуват с наддаване – всеки момък купува кравая на своето момиче. Ако в една мома са влюбени неколцина, наддаването между тях става публично.

Репертоарът е огромен. Сред най-обичаните са песните за девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея или посрещат в градината два бели гълъба годежари. В мъжките песни момци препускат с вихрогони коне, надбягват слънцето, гонят сури елени, бият се с войски и слизат в долния свят, за да изведат оттам либето си.

Смисълът на всичко това не е само забава. Коледуването оповестява ново състояние на света – неговото подреждане наново, – и точно затова в толкова много песни се появява образът на световното дърво, а изреченото в тях звучи като съдба.

Бъдникът

Семействата бдят край огнището още от предишната Бъдни вечер, където от Игнажден гори бъдникът. Край този огън коледарите пеят и „наричат“ за добро – вярва се, че силата на пламъка кара изреченото да се сбъдне.

Самият бъдник е магически предмет. На места, когато започне да догаря, извеждат мъжките деца навън и оставят край огнището само невестите – за да се раждат все женски животни от стоката.

Треските от бъдника заравят в лозето – за плодородие и хубаво вино, или ги хвърлят в реката – за здраве и дълъг живот. Пазят и една недогоряла главня: всяка вечер от Коледа до Йордановден я палят и угасят с вино, за да не боледува добитъкът.

Пепелта също не се изхвърля: пази се през всички дни между Игнажден и Йордановден, а после служи за лек през цялата година.

Дребните жестове

На Коледа се коли прасе, а трапезата остава сложена цял ден.

Когато домакинът стане от масата, върви приведен – за да са така приведени до земята и клоните на овошките, натежали от плод. По плодните дръвчета се връзва слама със същата цел.

А на дървото, което не ражда, стопанинът или някое малко момче се заканва люто с брадва, докато друг го спира с „Недей, от догодина ще роди„. Вярвало се е, че точно това го подтиква да се разлисти.

Сурвакарски благословии

„Да сте живи,
живи и здрави
за много години!
До пета, до шеста,
до седма, до осма,
девета, десета
до сто петдесета!“

„Сурва, сурва година,
здрава, здрава гърбина
златен клас по нивята
сладък плод за децата
вечен мир по земята!“ – Лъчезар Станчев

„Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!“ – Народно благопожелание

Гадания и предсказания

Гадае се по пепелта от бъдника: изгори ли дървото докрай и стане на чиста пепел, годината ще е плодородна.

Забрани

Две коледарски дружини не бива да се засичат – среща между тях вещае градушка през лятото или друга беда. За да се отклони злото, групите или се бият помежду си, или си разменят топузите.

Същото важи и за русалийските дружини, които обикалят през Мръсните дни.

Времето през годината според Коледа

Народният календар чете цялата година по един ден. „Топла Коледа – нездрава година„, казва поговорката, затова се чака дълбок сняг и ясен студ.

Скреж по клоните обещава изобилие, а звездно небе – добра реколта от грах.

Останалото зависи от това в кой ден от седмицата пада празникът:

Понеделник. Тежка зима, дъждовни пролет и лято, суха есен. Гроздето и виното няма да са добри, кошерите – също. За сметка на това годината ще е сполучлива за властници, войводи и управници.

Вторник. Снеговита зима и дъждовна пролет, суха есен. Пшеницата и плодовете няма да са добри, а пътуващите по море да внимават. Мед и масло обаче ще има в изобилие.

Сряда. Тежка зима и суха пролет. Грозде и вино в изобилие – но враговете ще печелят успехи в мирно време.

Четвъртък. Мека зима, ветровити пролет и лято. Зеленчуците и медът ще намалеят, плодовете и маслото ще са много, а силните ще загубят позиции.

Петък. Много зла зима, дъждовно лято, суха есен и грозде в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.

Събота. Много сняг през зимата, ветровита пролет, дъждовно лято. Плодовете ще са малко, но хубави; овцете ще боледуват. Възможни са пожари и земетресения – възрастните да пазят здравето си.

Неделя. Мека зима, сухо лято, ветровита есен. Плодове, мед и добитък в изобилие. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани, а младите да се пазят.

Вътрешни препратки

Външни препратки

Wikipedia
Православието
Съновникът

Коледни и новогодишни пожелания – зодии

1. Източник: johnsanidopoulos.com[↩]
2. Източник: Wikipedia – Christmas[↩]