Рождество Христово (Коледа)

Рождество Христово (Коледа) се отбелязва на 25 декември 2026 г.

Рождество Христово (Коледа) 2026

Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим.

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

Дата на именния ден

Рождество Христово (Коледа) отбелязваме на 25 декември 2026г., (петък).

Именници

Кристина, Кристиян, Кристо, Радомир, Радомира, Радосвет, Радосвета, Радослав(А), Радост, Радостин(А), Хрис, Хриса, Хриси, Хрисо, Христа, Христина, Християн, Християна, Христо, Христоско, Христофор(А), Криста, Кристиан, Кристиана, Кристияна, Радомил, Радомила, Радосвет, Радосвета, Радослав, Радослава, Радостина, Радостна, Хриса, Христалина, Христиан, Христиана, Христина, Християн, Християна, Християния, Христоз, Христозко, Христомир, Христомира, Христофор

Описание на именния ден

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление) – 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г.

В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14).

Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово.

В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

Езически корени на датата 25 декември

Датата 25 декември има мисионерско значение. На този ден народите в Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували раждането на своите богове – египетския Озирис (Серапис при гърците и римляните), персийския Митра, гръцкия Дионисий и др.

В популярния през 2 и 3 в. в Рим култ на Митра на 25 декември се е празнувал „Деня на раждането на Непобедимото Сльнце“ (Dies Natalis Solis Inviciti), а римският император, който в 270 г. утвърждава този празник с указ, се е утъждествявал със слънцето.

Езически корени на датата 25 декември

На 25 декември заедно с новата вяра са вплетени и старите представи на предците ни за различни езически, огнени небесни божества – за непобедимия бог на слънцето, за славянските богове Перун и Даждбог.

Вплетени са преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината.

Упреквали християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, а св. Августин отговорил:

„Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето.„

Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), родното място на Йосиф.

Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята – в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му.

Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Според Новия завет, в мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят:

„И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.“

И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10 – 14)

В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога – Син. Младенецът Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

Бог изпратил при Йосиф ангел, който му казал да избяга в Египет и по този начин се спасява малкия Исус (Евангелие от Матей, 2:13)

Рождество Христово се описва и в апокрифите – в Евангелието на Псевдо-Матей, Протоевангелието на Яков, Евангелието на Детството и Историята на Йосиф Дърводелеца, от които черпи широко християнското изкуство.

Пожелания за Коледа

Всички коледни пожелания, които чуеш, където и да си, ти пожелавам да ти се сбъднат от все сърце!
Честита Коледа!

Всички коледни пожелания, които чуеш, където и да си, ти пожелавам да ти се сбъднат от все сърце!
Честита Коледа!

В тази коледна нощ, изпълнена с много топлина и приятни емоции ти пожелавам: любов, за да изпълва сърцето, приятели, за да има на кой да се довериш, здраве, за да можеш да бъдеш истински щастлив!

Ако съм те обидил с нещо, прости ми. Нека тази Коледа бъде повод, да станем още по-верни приятели и всички наши коледни пожелания, да се сбъднат! Весела Коледа!

👉 Вижте пълната колекция пожелания за Коледа

Коледната трапеза

Коледната трапеза трябва да е пищна и да има различни видове салати, предястия и десерти. Не се спазва задължителен брой на ястията, както се прави на Бъдни вечер.

Коледната трапеза

Първият и най-важен момент, в очакване на който са всички постещи християни, е т.нар. блажене – за пръв път след постите на трапезата се слага месо. Освен месо, задължително присъстват и останалите забранени до този момент продукти – сирене, кашкавал, мляко, масло и други животински храни.

Едно от традиционните коледни ястия е пуйка със зеле. Печената пуйка е лесна за приготвяне, може да я направите и без кисело зеле. Натрийте със сол и черен пипер пуйката отвън и отвътре. Нарежете на ситно черния дроб на пуйката и го запържете с нарязана на ситно една глава лук.

👉 Вижте всичко за Коледната трапеза

Коледуване и други обичаи

В България Рождество Христово продължава направо от Бъдни вечер – последния ден от поста. Границата между двата празника е полунощ, а маркерът ѝ е коледуването.

Коледуване

Кой коледува

Коледари са само мъже – ергени, годеници и наскоро оженени. Групата се сформира още на Игнажден: тогава се разучават песните и се определя водачът, който винаги е по-възрастен и женен.

Освен певците („четници“) в дружината има старец и баба, които разсмиват публиката, трохобер, който носи торбата с даровете, и гайдар.

Водачът се нарича цар или станеник. За такъв не се избира най-силният, а онзи, който знае песните, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. В по-старо време за коледуване се искало специално разрешение от бана – подробност, която подсказва, че обичаят е имал и посветителска функция.

Заедно със сурвакането на Нова година, риненето на оборите на Св. Силвестър (2 януари) и къпането на Йордановден, коледуването е начинът момчето да покаже, че вече е мъж и може да се жени.

Кога и как

Часовете са строго определени: от полунощ до изгрев. Точно тогава според поверието излизат караконджулите, вампирите и таласъмите – и точно песните на коледарите имат силата да ги прогонят.

Тръгва се винаги в източна посока и винаги от къщата на най-личния човек в селото – кмета, попа или даскала. Стопанинът посреща с кравай, в който е забодена пара, а стопанката подава сито с пшеница, която коледарите ръсят из стаите, за да се „народи“ през идната година.

Облеклото е празнично и топло – калпаци, накичени с наниз пуканки и китка чемшир, а в ръцете шарени тояги или геги. Из някои краища коледарите се преправят на котараци и мяукат, за да известят, че идват.

Коледари

Приемат ги навсякъде с радост – освен там, където има прясна смърт или тежка болест.

Песните и краваите

Във всеки дом се пее поотделно на всекиго – от най-възрастния до най-малкото дете, а също и според занаята: на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач. Пожеланията са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов и добра среща.

Стопанинът черпи с вино и ракия, момата дарява с вит кравай, а към него вървят пари, месо, боб, брашно и вино.

Там, където има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се изнасят на площада и се откупуват с наддаване – всеки момък купува кравая на своето момиче. Ако в една мома са влюбени неколцина, наддаването между тях става публично.

Репертоарът е огромен. Сред най-обичаните са песните за девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея или посрещат в градината два бели гълъба годежари. В мъжките песни момци препускат с вихрогони коне, надбягват слънцето, гонят сури елени, бият се с войски и слизат в долния свят, за да изведат оттам либето си.

Смисълът на всичко това не е само забава. Коледуването оповестява ново състояние на света – неговото подреждане наново, – и точно затова в толкова много песни се появява образът на световното дърво, а изреченото в тях звучи като съдба.

Бъдникът

Семействата бдят край огнището още от предишната Бъдни вечер, където от Игнажден гори бъдникът. Край този огън коледарите пеят и „наричат“ за добро – вярва се, че силата на пламъка кара изреченото да се сбъдне.

Самият бъдник е магически предмет. На места, когато започне да догаря, извеждат мъжките деца навън и оставят край огнището само невестите – за да се раждат все женски животни от стоката.

Треските от него се заравят в лозята за плодородие и добро вино или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. Оставя се и една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – за да пази добитъка от болести.

Пепелта също не се изхвърля: пази се през всички дни между Игнажден и Йордановден, а после служи за лек през цялата година.

Дребните жестове

На Коледа се коли прасе, а трапезата остава сложена цял ден.

Когато домакинът стане от масата, върви приведен – за да са така приведени до земята и клоните на овошките, натежали от плод. По плодните дръвчета се връзва слама със същата цел.

А на дървото, което не ражда, стопанинът или някое малко момче се заканва люто с брадва, докато друг го спира с „Недей, от догодина ще роди„. Вярвало се е, че точно това го подтиква да се разлисти.

Сурвакарски благословии

„Да сте живи,
живи и здрави
за много години!
До пета, до шеста,
до седма, до осма,
девета, десета
до сто петдесета!

„Сурва,сурва година,
здрава, здрава гърбина
златен клас по нивята
сладък плод за децата
вечен мир по земята!“ – Лъчезар Станчев

„Сурва,сурва година,
весела година!
Едър клас на нива
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!“ – Народно благопожелание

Гадания и предсказания

Гадае се по пепелта от бъдника: изгори ли дървото докрай и стане на чиста пепел, годината ще е плодородна.

Забрани

Две коледарски дружини не бива да се засичат – среща между тях вещае градушка през лятото или друга беда. За да се отклони злото, групите или се бият помежду си, или си разменят топузите.

Същото важи и за русалийските дружини, които обикалят през Мръсните дни.

Времето през годината според Коледа

Народният календар чете цялата година по един ден. „Топла Коледа – нездрава година„, казва поговорката, затова се чака дълбок сняг и ясен студ.

Скреж по клоните обещава изобилие, а звездно небе – добра реколта от грах.

Останалото зависи от това в кой ден от седмицата пада празникът:

Понеделник. Тежка зима, дъждовни пролет и лято, суха есен. Гроздето и виното няма да са добри, кошерите – също. За сметка на това годината ще е сполучлива за властници, войводи и управници.

Вторник. Снеговита зима и дъждовна пролет, суха есен. Пшеницата и плодовете няма да са добри, а пътуващите по море да внимават. Мед и масло обаче ще има в изобилие.

Сряда. Тежка зима и суха пролет. Грозде и вино в изобилие – но враговете ще печелят успехи в мирно време.

Четвъртък. Мека зима, ветровити пролет и лято. Зеленчуците и медът ще намалеят, плодовете и маслото ще са много, а силните ще загубят позиции.

Петък. Много зла зима, дъждовно лято, суха есен и грозде в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.

Събота. Много сняг през зимата, ветровита пролет, дъждовно лято. Плодовете ще са малко, но хубави; овцете ще боледуват. Възможни са пожари и земетресения – възрастните да пазят здравето си.

Неделя. Мека зима, сухо лято, ветровита есен. Плодове, мед и добитък в изобилие. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани, а младите да се пазят.

Вътрешни препратки

Външни препратки

Wikipedia
Православието
Съновникът

Не пропускайте да видите и ⤵️
Коледа – традиции и трапеза
Коледни традиции по света
Коледни подаръци според зодията
Коледните празници и децата
Коледни и новогодишни пожелания – зодии