Обичаи и традиционна храна за Андреевден

Информация за празника, Андреевден - 30 ноември

ноември 10, 2020

1 минута за прочитане

Андреевден – обичаи и храна

Съдържание

Андреевден – обичаи и храна

Началото на зимния цикъл празници и народния календар се поставя от Андреевден, отбелязва всяка година на 30 ноември. Празникът се нарича още Едрей, Дрейювден, Мечкинден.

На Андреевден празнуват имената (именници)

АНДРЕАНА, АНДРЕЙ, АНДРЕЯ, АНДРО, АНДРИАНА, АНДРИЯНА, ДЕШКА, ПЪРВАН, ПЪРВА, ПЪРВАНКА, СИЛЕН, СИЛЯН, ХРАБРИН, ХРАБРИНА, ХРАБРО, ХРАБЪР, Андрей, Андрея, Първа, Първан, Първана, Първи, Първо, Първул, Първена, Силко, Сило, Силян, Силяна, Храбро, Храбрена, Храбър, Деша, Дешка, Дешо

Обичаи и традиционна храна за Андреевден

В църковнохристиянския календар денят е посветен на св. апостол Андрей Първозвани – пръв от апостолите тръгнал след Христа, и като първи цариградски епископ проповядвал словото Христово между славяните.

Според народното вярване от Андреевден денят започва да нараства колкото едно просено зърно. Затова в навечерието на празника жените сваряват в ново гърне царевични зърна, боб или леща и сутринта всеки от членовете на семейството хвърля по малко от варивото в комина с пожеланието посевите да растат високи и да наедряват, а след това изяждат останалото.

В района на Западна България този ден се почита за предпазване от мечките и затова е известен като Мечкинден. От сварените бобени или паревични зърна се оставя в четирите ъгли на къщата с думите „На ти мечко за душа“ или се хвърля от тях в комина. В някои селища за мечката оставят на вратата нанизана варена царевица.