На коя дата е празника?

Q: На коя дата е празника?

Рождество Христово (Коледа) отбелязваме на 25 декември 2024г., (сряда) .

Рождество Христово (Коледа)

На 25 декември празнуваме Коледа - Рождество Христово - имен ден

декември 25, 2024

10 минути за прочитане

Рождество Христово (Коледа) 2023

Съдържание

Рождество Христово (Коледа) 2023
Гадания и предсказания
Забрани
Метеорологични прогнози
- Вътрешни препратки
- Външни препратки

Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим.

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Дата на която се празнува имения ден

Рождество Христово (Коледа) отбелязваме на 25 декември 2024г., (сряда).

На Рождество Христово (Коледа) празнуват имената (именници)

КРИСТА, КРИСТИАН, КРИСТИАНА, КРИСТИНА, КРИСТИЯН, КРИСТИЯНА, КРИСТО, РАДОМИЛ, РАДОМИЛА, РАДОМИР, РАДОМИРА, РАДОСВЕТ, РАДОСВЕТА, РАДОСЛАВ, РАДОСЛАВ(А), РАДОСЛАВА, РАДОСТ, РАДОСТИН(А), РАДОСТИНА, РАДОСТНА, ХРИС, ХРИСА, ХРИСИ, ХРИСО, ХРИСТА, ХРИСТИНА, ХРИСТАЛИНА, ХРИСТИАН, ХРИСТИАНА, ХРИСТИЯН, ХРИСТИЯНА, ХРИСТИЯНИЯ, ХРИСТО, ХРИСТОЗ, ХРИСТОЗКО, ХРИСТОМИР, ХРИСТОМИРА, ХРИСТОСКО, ХРИСТОФОР, ХРИСТОФОР(А)

Описание на именния ден

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление) – 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г.

В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14).

Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово.

В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

Езически корени на датата 25 декември

Датата 25 декември има мисионерско значение. На този ден народите в Европа, Северна Африка и Мала Азия празнували раждането на своите богове – египетския Озирис (Серапис при гърците и римляните), персийския Митра, гръцкия Дионисий и др.

В популярния през 2 и 3 в. в Рим култ на Митра на 25 декември се е празнувал „Деня на раждането на Непобедимото Сльнце“ (Dies Natalis Solis Inviciti), а римският император, който в 270 г. утвърждава този празник с указ, се е утъждествявал със слънцето.

На 25 декември заедно с новата вяра са вплетени и старите представи на предците ни за различни езически, огнени небесни божества – за непобедимия бог на слънцето, за славянските богове Перун и Даждбог.

Вплетени са преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината.

Упреквали християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, а св. Августин отговорил:

„Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето.„

Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), родното място на Йосиф.

Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята – в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му.

Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Според Новия завет, в мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят:

„И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.“

И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10 – 14)

В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога – Син. Младенецът Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

Бог изпратил при Йосиф ангел, който му казал да избяга в Египет и по този начин се спасява малкия Исус (Евангелие от Матей, 2:13)

Рождество Христово се описва и в апокрифите – в Евангелието на Псевдо-Матей, Протоевангелието на Яков, Евангелието на Детството и Историята на Йосиф Дърводелеца, от които черпи широко християнското изкуство.

Пожелания за Коледа

Всички коледни пожелания, които чуеш, където и да си, ти пожелавам да ти се сбъднат от все сърце!
Честита Коледа!

В тази коледна нощ, изпълнена с много топлина и приятни емоции ти пожелавам: любов, за да изпълва сърцето, приятели, за да има на кой да се довериш, здраве, за да можеш да бъдеш истински щастлив!

Ако съм те обидил с нещо, прости ми. Нека тази Коледа бъде повод, да станем още по-верни приятели и всички наши коледни пожелания, да се сбъднат! Весела Коледа!

👉 Вижте пълната колекция пожелания за Коледа

Коледната трапеза

Коледната трапеза трябва да е пищна и да има различни видове салати, предястия и десерти. Не се спазва задължителен брой на ястията, както се прави на Бъдни вечер.

Първият и най-важен момент, в очакване на който са всички постещи християни, е т.нар. блажене – за пръв път след постите на трапезата се слага месо. Освен месо, задължително присъстват и останалите забранени до този момент продукти – сирене, кашкавал, мляко, масло и други животински храни.

Едно от традиционните коледни ястия е пуйка със зеле. Печената пуйка е лесна за приготвяне, може да я направите и без кисело зеле. Натрийте със сол и черен пипер пуйката отвън и отвътре. Нарежете на ситно черния дроб на пуйката и го запържете с нарязана на ситно една глава лук.

👉 Вижте всичко за Коледната трапеза

Коледуване и други обичаи

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване.

В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен.

Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги„.

Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа.

В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.

Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

Коледарите си избират цар, или станеник – млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай.

С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.

Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят.

В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай.

Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.

На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач.

Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. В огнището проблясват пламъците от бъдника още от Игнажден. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне.

Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите да се раждат все женски животни от стоката.

Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни.

На коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.

На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява „Недей, от догодина ще родят„, като се е вярвало, че наистина започват да раждат.

Сурвакарски благословии

„Да сте живи,
живи и здрави
за много години!
До пета, до шеста,
до седма, до осма,
девета, десета
до сто петдесета!

„Сурва,сурва година,
здрава, здрава гърбина
златен клас по нивята
сладък плод за децата
вечен мир по земята!“ – Лъчезар Станчев

„Сурва,сурва година,
весела година!
Едър клас на нива
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!“ – Народно благопожелание

Гадания и предсказания

По пепелта от бъдника се гадае за плодородието. Ако дървото изгори и стане на пепел, годината ще е добра и плодородна.

Забрани

Ако две групи коледари се срещат, не е на добре – през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.

Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.

Метеорологични прогнози

* Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. „Топла Коледа – нездрава година„, казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни.

* Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.

* Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.

* Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най–сполучлива ще е за властници, войводи и управници.

* Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта – дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.

* Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта – суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.

* Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото – ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.

* Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето – в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.

* Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото – с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия – пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.

* Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото – сухо, а есента – ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.