Гергьовден – молитва, поверия, гадания

Молитва, поверия и гадания за Гергьовден – 6 май

Гергьовден е един от най-големите пролетни празници и се чества на 6 май. Той отбелязва победата на св. Георги над змея. Много красиви имена празнуват имен ден днес.

На Гергьовден празнуват имената (именници)

ГАЛИН, ГАЛИНА, ГАЛЯ, ГАНА, ГАНКА, ГАНЕТА, ГАНЕТКА, ГАНИ, ГАНЧО, ГАНЬО, ГАНИТА, ГЕОРГИ, ГЕОРГИН, ГЕРО, ГЕТО, ГИНЬО, ГОЦЕ, ГОШО, ГЕОРГИЯ, ГЕРГАН, ГЕРГАНА, ГЕРИ, ГЕРГИНА, ГЕРГО, ГЕРДА, ГИНА, ГИНКА, ГИРГИНА, ЖОРЖ, ЖОРЖЕТА, ЖОРО

Ето и кратко видео с информация за Гергьовден ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Вижте какви са поверията и суеверията за празника:

Молитва към св. Георги

Като освободител на пленените и защитник на бедните, и поборник на вярващите, победоносче, великомъчениче Георге, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Икони на св. Георги

 

Свети Георги Победоносец е изобразяван като воин. Почти винаги е на бял кон и забива копие в устата на ламята (змея). Известно е и паралелното изображение на св. Георги и св. Димитър – на коне, галопиращи надясно, облечени във военно облекло и въоръжени с копия.

При св. Георги се открояват колчан (калъф за носенен на стрели) и кръгъл щит. Той поразява с копието си звяр, подобен на крокодил, а св. Димитър убива змей, увиващ се около дърво.

Празника Гергьовден

Гергьовден е празник, натоварен с голяма обредна символика. Магическа и предпазна функция има почти всяко действие на този ден. Бележи началото лятната половина на годината, която ще приключи на Димитровден.

Започва време на труд, на усилена работа по полето, нивите, градините, кошарите. От това, което ще се направи през този период, зависи какъв Димитровден ще дойде, тоест какъв плод ще даде трудът на хората, каква почивка и благополучие ще последват.

Пеят се песни за св. Георги, от когото се очаква да донесе берекет и благополучие през пролетта.

Забрани за Гергьовден

Вечерта преди Гергьовден не се дава заем, особено от мляко, сирене, масло, въобще млечни продукти, за да не избяга млякото от животните.

Пред Гергьовден не се зачева дете, за да не се роди с недъг.

На празника не се спи, защото ще отиде сънят на агънцата.

Гадания за времето

Ако на Гергьовден вали дъжд, годината ще е плодородна. Народът казва: „Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица.“

Докъдето звучат песните при напяване на нишани, дотам няма да бие градушка.

Колкото дни преди Гергьовден се чуе първата гръмотевица, толкова пари ще струва кило жито през годината. Ако за пръв път през годината прогърми на празника, годината няма да е здрава.

Ако на Гергьовден времето е ясно и сухо, цялата година ще е суха.

Ако рано сутринта времето е ясно, годината ще е плодородна и бубите ще са добри.

Ако слънцето изгрее в облак, ако сутринта има мъгла или през деня е облачно, през годината ще бие град. От която страна се появят облаците, оттам ще идва и градушката. Където е мъглата, там ще бие и градът. Мъглата по празника показва и болест по добитъка.

Ритуали за Гергьовден

Нощта срещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставят стрък коприва и клонка от глог. Китка от коприва над челото предпазва жените от главоболие.

С цветя и букова шума се украсяват вратите и прозорците на дома.

Всяка къща прави курбан в чест на светеца – първото родено през годината мъжко агне.

Против болки в кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка от ръж или ечемик.

Празничният хляб се нарича „овчарник„, „кошара„, „боговица„, „гергьовски кравай„, „харман„, „кувасник„.

Замесва се от девойка или млада невяста с прясно налята цветна (защото в нея са сложени свежи цветя) вода.

На главата му се слага венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. На агнето се дава да близне сол (символ на ситост и плодородие) и да хапне свежа трева – за здраве и младост при хората и обилна паша при животните.

Кръвта пролята от животното се излива в реката, „да тече берекетът в къщата„. Ако се излее в мравуняк – овцете „ще се плодят като мравките„. Има вярване, че ако в съда с кръвта от агнето се сложи коприва, по-късно тя има свойството да лекува обриви и при други кожни болести.

С кръвта от агнето се мацват бузките на децата, за да са здрави и жизенени.

Костите на животното се заравят, „където не стъпва човешки крак„.

Кокалчето от предния десен крак се пази и служи за лек и против уроки. При болно гърло се загрява и се трие гърлото на детето. С него се рисуват и празничните хлябове през годината.

Сутринта на празника, който стане най-рано, умива лицето си и със стрък коприва бърза да удари спящите още в къщата по ходилата – да са пъргави през лятото, да не ги застигат и хапят змии и други злини. С младо клонче удря децата под завивките, докато още спят, и най-възрастната жена в дома – да са здрави.

Под възглавницата се поставя цъфнал глог – да са ранобудни хората.

Пие се студена вода на гладно, „за да се пречисти кръвта„. Съществува вярване, че е най-добре да се пие от нова стомна.

Рано сутринта жени и деца берат по ливадите цветя, гороцвет, иглика, гергьовче – от тях вият венци за агнето, за овцата, която ще издоят първа, за ведрото, за шапката на пастира.

Ако пред изгрев слънце девойките се срещат под топола, косите им ще пораснат дълги като топола. Ако девойка се измери три пъти пред топола, ще израсне висока и стройна.

Бяло котле с вода, оставено на месечина, с нож отгоре, завързан с червен конец, пази къщата от зло.

Всички се търкалят в росата за здраве. С гергьовска роса се мият лицата против лунички. С роса се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.

Болните ходят и се къпят в „лява вода“ – там, където водата завива наляво – и се надяват на изцеление. Със същата цел се провират три пъти под корените на вековно дърво. Къпането в реката на празника предпазва от треска.

Замесването е ритуално, със специални песни. С водата от котела се ръсят деца и невести, харманът, кошарата и оборите. Водата за замесване се топли върху жива жар – огънят не трябва да има пламъци и пушек. В нея се поставя още трън – да пази от зло, и клонка от бук – да бухва млякото и да е в изобилие. Хлябът се украсява с агънца, овчарска гега, кошара.

За овчарите, козарите, говедарите се приготвят специални кравайчета. Моми и невести им ги носят на кошарите, обикалят с тях три пъти около постройките за предпазване от магии и болести.

Вечерта срещу празника агнетата се отлъчват от майките си.

Обредно се издоява първото мляко. Главната цел на ритуала е да предизвика добро и обилно мляко и да предпази от магии на бродници и мамници. Котлето се украсява с цветя и билки против зли очи, с див чесън, коприва, здравец, гергьовче, вързани с червен конец. Млякото се издоява през малко кравайче или сребърна гривна. В котлето за магическо засилване на млякото може да се пуснат пръстен, гергьовско кокалче, совалка, яйце.

Първото мляко задължително се раздава на съседи и роднини, малка част от него се изсипва в река – „да тече по вода“ всичко през годината.

Яйцето от котлето се заравя пред кошарата – да не омагьосват магьосници стадото и да не отнемат млякото. Под мястото на доене се заравя червено великденско яйце.

В кърмата на животните също се слагат предпазни билки и съвсем млад чесън. За да е повече млякото, добре е да се сложат дива тиква или млечка.

За предпазване от магия се обикалят ритуално нивите и градините, късат се житни класове и клонки от дръвчетата.

Агнето и хлябът се освещават в църква. След службата се реди обща трапеза.

Едната плешка от агнето се дава на свещеника или се раздава за здраве и успех.

Младите връзват люлки по дърветата. Добре е, ако се вържат на орехов клон. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет, ще ги срещат змейове, самодиви и всякакви зли сили.

Организират се различни състезания – борби, конни надбягвания.

На общата трапеза се извършва ритуално „събличане“ на младите невести. Кръстникът (или деверът) сваля връхната невестина премяна, булчинските й накити и я забражда с обикновена или копринена цветна кърпа. Сваля и венчалните й обувки и ги заменя с обикновени.

Младите двойки застават прави зад родителите си, а те хвърлят по тях прясно сирене – да са сладки един на друг като него, невястата да е плодовита, овцете да дават мляко.

Добре е на Гергьовден всеки да се премери. Родителите мерят децата си за здраве. Възрастните се мерят, за да видят кой колко ще отслабне през лятото от тежкия труд. Кантарът трябва да се закачи на свежо дърво, а не на сухо, за да не съхнат и тези, които се мерят. Килограмите трябва да се докарват до цели числа, а не до половинки, четвъртинки и пр. Меренето става на гладно.

Играе се „ляво„, или „куцо„, хоро, водено от невяста кърмачка, именничка.

Ако вали дъжд и момите си измият косите с дъждовна вода, ще пораснат дълги и гъсти.

Заплашват се яловите дръвчета с брадва, за да родят и да дадат плод.

На Гергьовден с особено внимание се оглеждат иманярите. Там, където има заровено имане, то „играе“ със син пламък.

Сключват се договорите между майсторите и чираците, стопаните и наемните работници.

Ако успеят да откраднат агнешките кожи, дарени на попа, и ги заровят в нивите, през лятото селището ще е запазено от градушка.

Против градушка се пали на висока могила и слама, останала от Бъдни вечер. Докъдето се вижда огънят от пламъците, дотам няма да бие град през лятото.

От Гергьовден започват продаването и клането на агнета и ярета, доенето на овце и кози, правенето на сирене. Търговците се уговарят с производителите.

Денят след Гергьовден се нарича Вранин и на него не се работи – да не кълват враните зърното и гроздето. Същият ден се нарича и Ранополия, Ранополе или Разпус и се свързва с обичая за дъжд „пеперуда„. През цялата седмица след празника се изнасят на слънце вълнените дрехи.

Гадания и предсказания за Гергьовден

По пръските кръв от жертвеното агне върху стената гадаят за плодородието и късмета в дома. Ако браздите са дебели – и плодородието ще е голямо, ако са тънки – плодът ще е малко.

По коренчетата на здравец, също и по китки от коприва се гадае за здравето на всеки член от семейството. Ако здравецът (или китката от коприва) е останал на следващия ден свеж, човекът, на когото е наречен, ще е здрав през годината.

Корен от здравец, наречен за всеки от семейството, се пази седмица, а после са засажда. Чийто здравец се хване, той ще е здрав и весел през годината.

Момите изпълняват обичая „напяване на пръстени„.

За любов момите гадаят и по стръкове чесън. Подрязват три стръка, наричат всеки на някое име и на сутринта, който стрък е изкарал най-високо, на когото е наречен, той ще е избраникът. Ако нито един стрък не изкара, момата да не чака венчило през годината.

Младите отиват на реката, на ляв завой, там, където се обръща реката, и всеки пуска в бързея залък хляб. Ако водата го понесе право напред, без да го върти, това е на добре. Завърти ли се – предсказанието е лошо.

С празника е свързано и пролетното напяване на нишани – китки, потопени в котле с мълчана вода, отбелязани със специални нишани. Котлето се покрива с червена кърпа, бял тензух, огледало, може дори и да се заключи и се оставя да пренощува под звездите. Ако сутринта на огледалото има роса, годината ще е плодородна. Китките вади момиче, покрито с червено наметало. Зад него останалите девойки припяват и играят хоро. Каквото двустишие каже при изваждането на китката, такива ще са късметът и бракът на момата, чиято китка изваждат.

Ако Гергьовден се случи в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако се падне в постен ден, добитъкът няма да е добър и млякото ще е малко. Ако във високосна година обаче се падне в сряда или петък, не е добре, животните ще са болни.

Ако на Гергьовден кукувицата се чуе за пръв път, годината ще е неплодородна и ще има болести по животните.

За здраве може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката си – червен. На сутринта разменят конците три пъти. Жълтият конец е болест, червеният – здраве. Като ги разменят, вярват, че през трендафила болестта отива „вдън гори тилилейски“ и момата ще бъде здрава.

Ако кърмачка види костенурка преди Гергьовден, ще има много кърма.

Ако сутринта на празника чуеш на гладно магарешки рев, не е на добро. Затова стрък чесън да е, но трябва да си сложил нещо в стомаха.

Ако на празника мравките не излизат от мравуняка, не се чака добро през годината.

Не пропускайте да видите и ⤵️
💌 Пожелания за Гергьовден
Поверия за Гергьовден
Поверия и ритуали на Гергьовден
Гергьовденски вицове
Обичаи и традиционна храна за Гергьовден
Трапезата за Гергьовден