Голяма Задушница

Месопустна задушница – Голяма задушница

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името „Задушница“ показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

Дата на празника

Голяма Задушница отбелязваме на 6 март 2027 г. (събота).

В деня на Задушница хората отиват на гробищата при своите покойници. Задължително се носи „коливо“ – сварено и подсладено жито. Към него по български обичай вървят хляб и вино, а днес мнозина добавят и дребни сладки или солени бисквити.

Обяд

Варено жито

Порции

10 порции

Общо време

08:35 ч.

Калории

589 ккал

Жито с орехи, бисквити, лимонова кора и пудра захар. Как се вари за помен и за празник.

Продукти: жито, орехи, обикновени бисквити, лимонова кора, пудра захар

Виж рецептата →

Житото олицетворява възкресението. Свети апостол Павел учи, че зърното не може да покълне за нов живот, ако преди това не умре.

С виното се свързва кръвта на Исус Христос. Запалената свещ изразява пламенната вяра, а огънчето ѝ ни подсеща, че душите на починалите са безсмъртни. Димът от тамяна е образ на чистата молитва, а цветята говорят за добрите дела на покойника.

Православната църква смята за неправилно да се оставя храна на гроба. Библията не допуска подобно нещо. Покойникът няма да вкуси от нея – вместо това я изяждат бездомни кучета и гробът се осквернява. Душата няма нужда от земна храна и питие.

Месото, сладкишите и виното се поделят между живите – който опита от раздаденото, да си спомни за покойните. На Задушница, както и на всеки помен, се дава и на бедните и на онези, които имат нужда.

През цялата година задушниците падат само в събота – денят, в който тялото на Исус Христос е лежало мъртво в гроба.

В една година има три големи задушници¹: преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и около Архангеловден.

Църквата е отредила в седмичния си цикъл съботата за спомен за покойните – затова задушниците никога не излизат в друг ден. Тогава роднините идват на гроба, поливат го с вино, кадят с тамян и после черпят всички наоколо с жито и храна „за Бог да прости мъртвите души“.

Още на другия ден, в неделя, се падат Месни заговезни (Неделя Месопустна).² С Месни заговезни се влиза в сирната седмица, след която започва дългият Великденски пост.

Житото за раздаване се разсипва в малки купички. Посипва се обилно с пудра захар, а с канела отгоре на всяка се изписва кръст. Точно така се раздава на Задушница за Бог да прости.

Къде се прави поменът – на гроба, в храма или вкъщи

Възпоменанието може да е на гробищата, в църквата или у дома. Когато е на гроба, свещеникът най-често отслужва парастас – той е по-кратък. Панихидата е по-дългата служба за упокой: в нея има повече молитви, чете се Евангелие и откъс от Апостола.

На всяка Задушница хората сядат на обща трапеза. Първият залък и първата глътка вино се оставят на земята за душите на покойните, като се изричат същите думи, с които се раздава – „Бог да прости“.

Ако докато хората се хранят край общата софра долети пеперуда или някое мушиче, се смята, че душата на починалия е дошла за малко да види своите близки.

Затова в много краища на масата нарочно остава свободно място – да има къде да приседне покойникът. На Задушница се дават още сол и брашно, които олицетворяват греховете на умрелия.

Изрича се пожелание греховете да се разпилеят така, както се разпиляват брашното и солта.

Кое е забранено на Задушница?

Сред най-строгите правила за Задушница е да не се оставят на гроба ястия и сладкиши – те се раздават за Бог да прости. Храната не е предназначена за покойника, а за живите, които да го поменат с добро в молитвите си.

1. Източник: БТА[↩]
2. Източник: БТА[↩]