Какво се прави на Йордановден

Обичаи и трапеза за Йордановден – Богоявление

Йордановден се празнува на 6 януари.

Денят е известен още като водици, Кръстовден, Богоявление, Водокръщи, Нейтка.

Именници

Бистра, Богдан, Бого, Божо, Божил, Богоя, Богдана, Бона, Бонка, Боголюб, Богомил, Богомила, Божана, Божидар, Божидара, Боил, Бойко, Бойка, Бойчо, Бонка, Бончо, Боньо, Бони, Боян, Бояна, Дан, Дани [Умалит.], Дана, Данчо, Даньо, Йон(А), Йоно, Йонко, Йонка, Йордан, Йордана, Йорданка,, Богдан, Богдана, Боголюба, Богомил, Богомила, Богоя, Божан, Божидар, Божидара, Божика, Божин, Божина, Божинел, Божинела, Божка, Божко, Бойка, Бойко, Бона, Бонка, Бончо, Бою, Боян, Бояна, Данка, Данчо, Даньо, Дачо, Йонка, Йонко, Йорда, Йордан, Йордана, Йорданка, Йордо, Бойкан, Бойкуш

В православния празничен календар първоначално Рождество Христово и Богоявление се свързват в един празник, но впоследствие Богоявление се отделя и празнува на 6 януари, когато се извършва църковният обред за кръщаване на водата.

Обичаи и трапеза за Йордановден – Богоявление

В навечерието на празника е третата „кадена“ вечер.

Трапезата, на която храните са постни, се кади както и на предишните вечери, а свещта от нея се запазва за предпазване от гръм.

По ядките на орехите се гадае за здраве. Съществува вярването, че през тази нощ небето се „отваря“ и каквото се пожелае, ще се изпълни.

С освещаването на водата на Йордановден се слага край на ограничените от Рождество до Йордановден 12 „мръсни, погани“ дни, през които според народното вярване бродят зли сили, караконджо, които пакостят на хората, затова се спазват забраните да не се излиза навън през нощта, не се пере, преде, мие.

Йордановден е календарното начало на периода на новите сгледи и сватби до Сирни заговезни.

Основен обичай на този ден е кръщаването на водата. В нейното освещаване взимат участие всички, за да бъдат здрави през годината. След празничната църковна служба свещеникът хвърля кръста във вода (река, на чешма), а млади мъже го изваждат. Вярва се, че този, който успее, ще бъде много здрав през годината, него даряват.

С китка босилек, топван в светената вода, свещеникът напръсква хората, жилищата им и домашните животни за здраве. От светената вода всички пийват по малко и си отнасят от нея вкъщи. Тази вода се пази през цялата година и се използва при болест с вяра в целебната й сила. С нея се измива домашната икона и палешникът, с който е кадено през трите „кадени вечери“.

Ако кръстът или китката замръзнат на този ден, се вярва, че за всички годината ще бъде здрава и плодовита.

мълчана вода – Богоявление

За здраве на този ден именниците се къпят и след това посрещат гости, а болни хора се измиват там, където е хвърлен Кръстът, за да оздравеят.

В Търновско и Родопите на този ден е познат обичаят „совойница“, изпълняван от моми. Две от тях са облечени като „булка“ и „младоженец“ и заедно с останалите обикалят домовете, където „булката“ ръси с китка босилек вода, която е „мълчана“ (мълчана вода) – налята в пълно мълчание и наричана „совойнишка“. Домовете, които е посетила тази група, се смятат за очистени и свещеникът не ги обикаля. Момите пропъждат „мръсните дни„.