Православни подвижни празници

Православни подвижни празници

Тук можете да откриете всички дати на подвижните празници в източно-православния църковен календар.

Тези църковни празници зависят от датата на Великден и затова са на различни дати всяка година.

Забележка: в България григорианският календар е приет през 1916 г. като датата 31 март 1916 г. (по стар стил) е последвана от 14 април (по нов стил).

В долната таблица са показани всички дати на подвижните празници

Кога са подвижните църковни празници през 21 век?

Как се изчислява кога е Великден

Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква все още е общовалидна и гласи: Страстната седмица е от понеделник до неделята след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица. Църковното пролетно равноденствие е на 21 март.

Например ако пълнолунието е на 21 март, Великден ще се пада в следващата неделя.

Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година (което е възможно при Пасхата). Така Великден се пада в някой от неделните дни между 22 март и 25 април включително като има 19 варианта през различните години.

Разликата между католици и православни в датите за отбелязване на Великден е, че по отношение на Великден православните спазват „идеализирания“ Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар (приет на Запад през 1582 г.).

В този смисъл, когато по спазвания от Православната църква Юлиански календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези две дати Луната има различно положение, 13 дни представляват приблизително половин месец. Шансът да има пълнолуние в този период е около 50%.

Затова в около половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е поне 1 седмица по-късно.

Същевременно юдейската Пасха (бягството от Египет) се изчислява според новолунието. Времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец.

Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм, както еврейската Пасха. Една от причините „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект.

Докато по Григорианския календар Великден може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва подир Пасха. Освен това с историческия ход на събитията би трябвало Великден задължително да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта.