Коледни Заговезни се отбелязва на 14 ноември 2026 г.
Коледни заговезни – начало на коледния пост
Веднага след Голямата Задушница и Архангеловден идват „Коледните заговелки“ – 14 ноември, последният ден преди постенето, в който на трапезата има блажно.
От следващата сутрин започват 40-дневните коледни пости, които приключват чак на 24 декември – Бъдни вечер.
Коледни Заговезни
Трапезата на заговяването
За случая се коли голяма кокошка и се готви с кисело зеле. До нея вървят пълнени чушки с боб, щедро застроени с мазнина, и точена вита баница с тиква – „тиквеник“ с много орехи. Логиката е проста: каквото не се изяде тази вечер, ще чака шест седмици.
Пълнени чушки с боб и кисело зеле
Чудесна идея за постна вечеря! Опитайте тези пълнени чушки с боб и кисело зеле!
Продукти: сушени чушки, сварен зрял боб, накълцано кисело зеле, глава лук, ч. л. червен пипер, чубрица, джоджен, сол, олио
Свинско с кисело зеле
Вкусно и ароматно ястие!
Продукти: кисело зеле, свинско месо, червен пипер, дафинов лист, олио, черен пипер
Скритата лъжица и нанизът от чирози
След вечерята стопанката измива дървената лъжица, с която е сипвала блажното, скрива я и не я докосва 40 дни – до Коледа, когато идва редът на „отговяването“.
За самото отговяване обаче се подготвят отрано, още от Никулден. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и осолява, после ги нанизва на конопена връв и провесва наниза на хладно под стрехата да съхне.
За Коледа врабчетата вече са сухи чирози. Щом семейството се прибере от църква, стопанката къса връвта и дава на всеки по парченце – на момичетата крилце, на момчетата копанче. Едва след като се „смърсят“ така, всички могат да седнат на трапезата и да посегнат към блажните ястия.
Какво позволява и какво забранява постът
Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница, за разлика от Голямата – Великденския пост. Смисълът му е вярващите да се подготвят да посрещнат въплътеното Божие слово.
Отпадат всички храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино са позволени, но не в сряда и петък. На Никулден, 6 декември, постът се разхлабва и се допускат риба и вино – затова празничната рибена трапеза попада точно в средата му.
Рибник с шаран
Ароматен и вкусно приготвен шаран за Никулден.
Продукти: шаран, червен лук, орехи, брашно, кисело мляко, сода бикарбонат, олио, мащерка, черен пипер, сол
Пълнен шаран
Страхотна рецепта за любителите на рибните ястия. Много вкусен става по този начин като приготвите шарана с плънка.
Продукти: сладка чушка, люта чушка, орехи, щипка майорана, черен пипер, червен пипер, магданоз, сол, шаран
Венчавки не се правят до Въведение Богородично (21 ноември), както и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).
Откъде идва думата „заговезни“
„Заговяване“ означава да поемеш обет – да „заговееш“ за пост. Обратното действие е „отговяване“: разговяването, с което постът приключва. Оттам идва и разликата между заговезни (началото) и разговяване (краят), които често се бъркат.
В различните краища денят има и други имена – Коледни заговелки, Пъдни заговезни, а някъде просто Заговезни на Филиповден, защото 14 ноември е денят на свети апостол Филип. Затова и в църковния календар коледният пост се среща като Филипов пост.
Четирите заговезни в българската година
Постите в православния календар са четири и всеки от тях започва със свои заговезни:
– Коледни заговезни – 14 ноември, преди 40-дневния коледен пост;
– Месни и Сирни заговезни – преди Великденския пост, най-дългия в годината;
– Петрови заговезни – след Петдесетница, преди поста за св. св. Петър и Павел;
– Богородични заговезни – 31 юли, преди двуседмичния пост за Успение Богородично.
Коледните са единствените, които падат в началото на зимата, и затова около тях се е натрупала най-много обредност, свързана със запасяването – от осоляването на месото до нанизите под стрехата.
Постът днес
Църквата днес препоръчва разумна мярка: постът е духовна практика, а не диета, и се спазва според силите и здравето на човека. Хора с хронични заболявания, бременни жени, кърмачки и деца традиционно се освобождават от строгите правила.
Практически, ако се постите за първи път, е добре да планирате храненията предварително – бобовите, ядките, тахинът и зимните зеленчуци поемат ролята на основен източник на белтък. Точно затова в старата трапеза постните ястия са толкова наситени: боб, леща, сарми, тиквеник.
Кога падат Коледните заговезни
За разлика от великденските пости, чиято дата се движи всяка година, коледните са с фиксирана дата. Заговезните са винаги на 14 ноември, постът тече от 15 ноември до 24 декември включително, а разговяването е на 25 декември, след коледната литургия.
Това означава, че Коледните заговезни неизменно се падат две седмици след Архангеловден и седмица преди Въведение Богородично – три празника, които на практика оформят целия ноемврийски ритъм на българската къща.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Богородични Заговезни
Месни заговезни
Петрови заговезни
