Обичаи и традиционна храна за Великден

Великден – обичаи и храна

Всяка календарна година Великден мени своята дата, изчислявана съобразно лунния календар, но е винаги в периода от 4 април до 8 май. Християнският празник отбелязва на този ден Христовото Възкресение.

Ето и кратко видео с информация за Великден ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Празничният ден се предхожда от цяла седмица, наричана „страстна седмица„ в дните сряда, четвъртък и петък на която се изпълняват различни обичаи и се спазват редица забрани.

В сряда не се работи женска работа – плетене, шиене, тъкане.

Четвъртък, наричан Велики четвъртьк, е посветен на боядисването на яйцата. Яйцата за боядисване се събират от понеделник, но най-добри се смятат снесените в самия четвъртък.

Приготвят се голям брой яйца, защото освен за домашните, трябва да има и за кумовете, децата, за всеки, който влезе в дома, защото в противен случаи ще си отиде късметът от тази къща.

Първото боядисано яйце е задължително червено и се вярва че то притежава магическа сила. С него се търкат бузите на децата, за да са здрави и румени. В някои области на страната то се запазва до Великия четвъртък на следващата година и по състоянието на вътрешността му се гадае, а по други места има обичай да се заравя в нивата на Гергьовден, за да я пази от градушка.

Червената боя се получава от кърмъз или риган, набран на Еньовден и изсушен. Яйцата се измиват с вода, в която има пепел, и се варят във вода със зелев сок или стипца.

Боядисването се извършва от най-възрастната жена, а допълнителното украсяване от момите. Боядисаните и украсени с растителни геометрични и други мотиви яйца се наричат перашки, писани яйца.

Великият четвъртък и следващите го шест четвъртъка до Спасовден се тачат за предпазване от градушка, затова жените не предат, не тъкат, не удрят с бухалка, не шият.

На този ден има обичай да се подновява квас, което става с билки в тестото. От този нов, млад квас се приготвят специалните обредни хлябове на следващия ден – петък.

Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките, за лазарската кумица. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница.

Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай.

Приготвени с мазнина и намазани с жълтък на яйце, те са основен елемент от хранато този ден. Върху хлябовете преди изпичането им се поставя и яйце или няколко яйца, като в различни райони на страната то може да бъде боядисано или не.

Обикновено в събота, наричана Душната събота, жените отиват на гробищата, където носят и раздават за мъртвитe от яйцата и хлябовете.

Хлябът, предназначен за кума, се носи от младоженците в дома му в деня на празника – неделя. Заедно с него те носят и боядисани яйца. Домакините също дават на младоженците яйца. Такива посещения се правят и в дома на булката и се наричат поклон.

Момите, които са кумичили и говеят (не говорят) на кумицата от Връбница до Великден, на този ден отиват при нея, като всяка носи кумичин колач. Той е приготвен от майката на момата, нашарен и напъстрен с червени яйца.

Момите целуват ръка на кумицата и от този момент, след като са поискали прошка, тя проговаря. Когато се съберат всички, правят си обща трапеза, а след това кумицата ги извежда на края на селището, където на високо, клонато дърво е вързана люлка и всички се люлеят. На тези „люленки“ присъствуват и младежи, могат да се люлеят и деца.

Великден се празнува три дни, като първият ден е в неделя, когато след тържествената църковна служба се разменят поздравления и всички се чукат с боядисаните яйца. Този, на когото яйцето се окаже най-здраво- „кълцок“, „къцач“, ще бъде здрав през годината.

Свещта от църковната служба се донася в дома, където всички отговяват, като хапват по малко яйце и обреден хляб. Черупките от яйцата се поставят над горния праг на вратите, за да не влезе зло в къщата.

Едва след това започват да се хранят. В понеделник, в някои райони съшествува обичай, наричан размятване на яйца, затова и денят се нарича разметан понеделник. Застанали в две групи, една срещу друга, момичетата и момчетата търкалят червени яйца помежду си. Това се прави за плодородие и против градушка.

В сряда след Великден в Западна България се играе специално хоро, наричано Ладино хоро, а в Бургаско-обредната игра Мара-илишанка.

И в двата случая изпълнителите са моми и жени. Ладиното хоро, играно в кръг, се разсича три пъти от жени с кърпа над веригата, а след това от младежи с прътове в ръце.

Мара-илишанка е кукла, направена от два чехъла – червен и жълт,  накичена с бяло було като булка и облечена с мъжка риза. Момиче, което вече е лазарувало и е с живи родители, носи куклата, приготвена в къща, в която не е починало дете и тръгва из селището, придружена от останалите момичета.

На място, което също се нарича Мара-илишанка, те се подреждат в два полукръга, като вътрешният се води от момичето, което носи куклата. То застава с нея в дясната си ръка срещу двете вериги, момичетата две по две пеят, тя подава куклата на едно от момичетата, а то на следващото, като се редуват от двете вериги.

Така се изреждат всички участнички, докато куклата отново стигне първото момиче. След това всички минават през селото и при река развалят обредната кукла, топят я във водата, а момичетата мият лицата си. Този обичай се изпълнявал, за да има дъжд и берекет, против град и лоши болести,

Цялата седмица след Великден е известна като светла, празна, Томина неделя.

ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА

Боядисване на яйца с естествени багрила

• Оцветяват се в светложълто, като се варят дълго заедно с люспи от кромид лук.
• Оцветяват се в кафяво, като се варят заедно с корени от брош.
• Боядисват се лилави, като се варят заедно със сушени черни боровинки.

Обреден хляб

(В различните райони на страната носи различни названия –  влидник, харман, кошеря, кулак и мн.др. Характерно за него е, че винаги е с украса от усукано тесто и яйца, най-често на брой 5, 7 или 9, коите са боядисани и се пекат с хляба).

От същия вид тесто се правят и по-малки кравайчета с едно яйце в средата, които са за децата. Кравайчетата могат да се наръсят със сусам или да се намажат преди печене с жълтък от яйце.

Баница с печени кори

Топчета (мекици)

Печена луканка

Саздърма с яйца

Не пропускайте да видите и ⤵️
Трапезата за Великден
Великден – Традицията повелява
Великденското яйце – история
Великден – традиции и обичаи за празника
Пожелания за Великден
Поверия за Великден