Обичаи и храна за Месни заговезни

Месни заговезни – обичаи и храна

Началото на великденските пости се поставя осем седмици преди Великден, чиято дата е подвижна ие винаги в неделя, наричана Месни заговезни.

Името на този ден се определя от традиционната вечеря с месо, след която се заговява – не се яде месо през цялата седмица до следващата неделя, наричана Сирни заговезни. Разрешена е млечна храна и яйца.

През цялата седмица всички се веселят, защото с настъпването на строгите пости от Сирни заговезни са забранени хората, люлеенето на люлки и всички веселия.

Краят на седмицата след Месни заговезни отбелязва и края на периода, в който могат да се правят сватби.

Месни заговезни и Голямата задушница

В съботата точно преди Месни заговезни се пада Голямата (Месопусна) задушница – една от най-почитаните задушници в годината. Така почитта към починалите и веселието на живите вървят ръка за ръка в един и същ уикенд: в събота семействата ходят на гробищата, а в неделя се събират на обилна трапеза.

Неделята на Месни заговезни е и ден за семейни срещи. По-младите посещават родителите, кумовете и по-възрастните роднини, носят им гостинци и се събират около обща маса. Вечерята продължава дълго, защото след нея идват седмици без месо, а по-късно и без млечни храни.

Какво значи „да се заговееш“

Да се заговееш означава да хапнеш за последен път от определен вид храна, преди да започне постът. Затова на Месни заговезни трапезата е месна и празнична, а седмицата след нея, наречена Сирна седмица, вече е без месо. Това е постепенна подготовка за Великия пост, която позволява на тялото и на духа да свикнат с въздържанието.

Обичаи и традиционна храна за Месни заговезни

ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА

Най-често се приготвя свинско, защото по това време на годината в селските домове все още има запаси от коледното прасе. Кокошката, сварена или печена, и баницата с извара или сирене допълват трапезата. Добре е масата да е богата, но без разхищение – остатъците не бива да се хвърлят, а да се споделят със съседи и близки.