Заговезни

Заговезни - какво са и кога ги отбелязваме

Заговезни – Месни, Сирни, Петрови, Богородични и Коледни

Заговезни – най-известните са две – Месни Заговезни и Сирни Заговезни – съответно 8 и 7 седмици преди Великден.

Освен тях са и – Петрови Заговезни, Коледни Заговезни, Богородичнии Заговезни.

Богородични и Коледни Заговезни са с твърди дати – 31 юли и 14 ноември – 40 дни преди Коледа.

С изключение на Богордничните и Коледните, те се отбелязват винаги в неделя и са подвижни празници. Заговезни – това е денят преди пости, в който за последен път се яде блажно и се заговява.

Заговезни са църковни празници, отбелязвани в деня преди началото на период на пости.

Месни Заговезни

Месни заговезни
Месни заговезни

Месни Заговезни е църковен празник с подвижна дата в православния календар. Датата се променя в зависимост от датата на Великден. Месни Заговезни е винаги осем седмици преди Великден, в неделя.

Тази година отбелязваме Месни Заговезни на 10 март 2024г., (неделя).

Традиционната семейна вечеря е месна, откъдето е и името на празника. След този празник е забранено да се яде месо до края на Великденския пост.

В съботата преди Месни Заговезни е Голямата задушница. Навсякъде в България жените раздават на гробищата хляб, тестено ядене, варени яйца и сирене в чест на мъртвите.

Сирни Заговезни

прошка – сирни заговезни

Сирни Заговезни е седем седмици преди Великден.

Тази година отбелязваме Сирни Заговезни на 17 март 2024г., (неделя).

Вечерта на празника се заговява в кръга на близкородствени семейства. До самата вечеря трябва да завърши обичаят „прошка”- по-младите целуват ръка на по-старите и искат и получават прошка за извършени грешки и обиди. По традиция за тържествената трапеза се приготвят баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба.

По време на вечерята се извършва и обичая „хамкане”- на края на конец, окачен на тавана или на дълъг прът се връзва парче бяла халва. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата (главно децата) се опитват да уловят окаченото с уста.

Най-характерен обичай на Сирни Заговезни е запалването на празничните огньове. Хората, които се играят са последните от зимния празничен цикъл. По време на Великденските пости хоро не се играе с изключение на „Буенец” (буйно, несключено хоро, което се играе от момите в Източна България).

От Сирни Заговезни до Великден сватби не се правят.
Календарно свързани с прехода между зимата и пролетта, обредите на Сирни Заговезни имат очистителен и предпазващ характер.

Сирнишки огньове

Сирници, оратници, оруглици – обичай, изпълняван на Сирни Заговезни. В него участват момчета от 8 до 14 години.

Преди вечерята ергените запалват по високите места край селото предварително подготвени огньове от слама, съчки, шума и др. По-малките момчета правят свои огньове по улиците.

Огънят трябва да има колкото се може по-висок пламък, защото се вярва, че докъдето стига светлината му, до там през лятото няма да пада градушка. Ергените, а в някои райони на страната и мъжете, жените и децата прескачат този огън за здраве и предпазване от бълхи. Младите момчета приготвят пръчки, разцепват ги в единия край и привързват там слама.

Запалват сламата и завъртат оратника, като наричат и благославят.

Петрови заговезни

Петрови заговезни
Петрови заговезни

Петровият пост е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

Петрови заговезни е подвижен. Oтбелязваме го на 15 юни 2025г., (неделя).

Богородични Заговезни

Богородични Заговезни

Този празник не е в неделя – той се отбелязва на 31 юли и бележи началото на августовския пост.

Те поставят началото на така наречения Богородичен пост, който трае две седмици – до 15-ти август (Голяма Богородица). Идеята на поста е хората да се пречистят, за да отворят сетивата си и да чуят посланията на божията майка.

Коледни Заговезни

Коледни Заговези
Коледни Заговези

Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и Коледните заговелки – тъй се нарича денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно. Коледните загоовезни стартират на 14 ноември.

Това е последният ден, в който може да се яде месо, след Коледните Заговезни започват 40-дневните коледни пости, които свършват на 24 декември (Бъдни вечер).

Не пропускайте да видите и ⤵️
Петрови заговезни
Богородични Заговезни
Сирни заговезни – Прошка
Месни заговезни
Коледни Заговези

Back to top button